Тишина.
Гласовете в главата ми са тихи.
Или по-скоро си тананикат
някаква приятна мелодия.
Сякаш всичко е спокойно.
Подредено дори.
Мислите преминават като картини
изпълнени с цветовете на
всевъзможни чувства.
Всяка една е напълно ясна.
Няма скрити послания.
Тялото ми е някак далечно.
Въпреки това усещам се цяла.
По-човек.
